a wilderness of mirrors

Сякаш се сгромолясваш през огледало,
когато се събудиш, нищо друго не помниш,
сякаш се сгромолясваш през всички огледала,
а сетне светът отново се сглобява,
все едно нищо не се е случило.
А и нищо не се е случило.

Ще се нарека Гантенбайн (1964) / Макс Фриш

It's like falling through a miror,
that's all you know when you wake up,
like falling through all the mirrors there are,
and afterwards, shortly afterwards,
the world is put together again as though nothing had happened.
And nothing has happened.

Mein Name sei Gantenbein (1964)/ Max Frisch